<h3> Въведение в NFS </h3> NFS е стандартният протокол за споделяне на файлове, използван от системите на Unix. NFS позволява на една система да експортира директория в мрежата до един или повече други хостове, като позволява на потребителите и програмите на тези хостове да имат достъп до изнесените файлове, сякаш са локални. <p> NFS сървърът е система, която експортира една или повече директории, докато NFS клиентът е система, която монтира една или повече директории от сървър. Хост може да бъде едновременно NFS сървър и клиент на други сървъри. <p> Сървърът контролира кои клиенти могат да монтират експортирана директория, като проверяват IP адреса на клиента спрямо списък с разрешени хостове за исканата директория. Сървърът може също така да определи експорт само за четене или само за четене за определени клиенти. <p> За разлика от други мрежови файлови системи, NFS клиентът не трябва да влиза в сървъра, когато монтира експортирана директория. Сървърът се доверява на клиента да удостоверява потребителите и да предостави идентификационния номер на текущия потребител при достъп до експортирани файлове. По този начин трябва да разрешавате само хостовете на клиенти, на които имате доверие, да монтират изнесени директории. <p>
y~or5J ={Eeu磝Qk ᯘG{?+]ן?wM3X^歌>{7پK>on\jy R g/=fOroNVv~Y+ NGuÝHWyw[eQʨSb> >}Gmx[o[<{Ϯ_qF vM IENDB`
